Напоследък все повече зачестяват случаите на панически атаки при голям брой хора. Можем да наречем това явление новата пандемия на 21ви век.

Какво е това състояние?

В момента на настъпването на паник атаката, човек получава силно сърцебиене, разтреперва се, изпотява се, не може да си поеме дъх и има чувството че ще припадне, а дори някои хора споделят че имат чувството че ще умрат. Толкова е силно чувството на дискомфорт, че изпитваш огромна паника и страх. Затова тези състояния се наричат панически атаки.

Повечето хора прибягват към всякакви медицински изследвания, докато установят, че няма наличен физиологичен проблем и едва след това разбират, че проблемът е психогенен. Тогава потърпевшият търси психотерапевтична помощ.

От дългогодишната си практика с клиенти с панически атаки, съм установила, че това е проблем на хората със завишен контрол, желаещи да подреждат в повече живота около себе си, живеещи стереотипно, с прекалено много принципи и правила, което в крайна сметка ги задушава и ги кара да се чувстват роби на самите себе си. Те мислят прекалено много за бъдещето, придружено със страх от очакваното и през цялото това време те са единствено и само в мислите си, а не тук и сега в недвусмислената реалност. Повечето от тези хора, живеят спрямо задачите и графика си за деня, ангажиментите които трябва да свършат, постоянно са под напрежение, никога не се отпускат истински и не се наслаждават на момента.

Тези хора се идентифицират най-вече с извършената работа, извършените задължения, придържането към плановете си или иначе казано , всичко подчинено на думата „трябва“. Когато ги попиташ какво чувстват тук и сега и от какво имат нужда, те казват нещо ,което трябва да свършат или евентуално какво мислят, но им е невъобразимо трудно да усетят какво наистина чувстват в дадения момент, да се свържат със себе си и тялото си. И разбира се първоначално отказват да приемат, че това е една от причините те да изпитват тези симптоми, които в крайна сметка ги карат да се замислят за себе си, защото са прекалено рационални, прекалено планиращи, прекалено отхвърлящи, защото те „всичко знаят“.

Хората с панически атаки не приемат действителността такава каквато е – те искат постоянно да я променят, те отхвърлят, искат винаги да е на тяхното, живеят само със стереотипното си поведение и загубват спонтанността си. Не усещат истинските си желания и чувства , а програмират всичко – не трябва да има изненади. Това ги кара да губят все повече връзката със себе си и най-вече онова доверие, което изначално всеки един от нас би следвало да има, а именно доверието към тялото си, което няма да го предаде. И точно затова настъпва паническата атака – да напомни, да сигнализира, че това доверие е загубено и усещането е за безпомощност. Чрез този симптом, макар по завоалиран начин те чуват гласът на истината и затова че са прекъснали връзката със себе си. Така че всъщност на симптома трябва да му благодарят, а не да се борят с него, защото той идва за да ги вразуми да се грижат за себе си и да се върнат към истинските си чувства и усещания, които са различни във всеки един момент, а не са по принцип.

Когато казвам на клиентите си питайте себе си минимум 10 пъти на ден, в различни часове Какво чувствам тук и сега и от какво имам нужда?, те не допускат че това са различни състояния. И ако сутринта сме били весели, следобяд настроението ни се е сменило и изпитваме някаква умора и апатия, то тялото ни сигнализира , че нещо различно се случва с него и то има нови нужди, които ние и само ние самите имаме отговорността да задоволим. Да се задвижим и да направим точно онова, което нашето вътрешно Aз ни казва че иска в този момент. Разбира се не е лесно в това динамично ежедневие тези нужди да бъдат задоволени веднага, но в най-близката по време възможност ние трябва да се погрижим това да стане. И колкото повече задоволяваме нуждите си, тялото ни се отпуска и отблагодарява, напрежението изчезва и симптома лека полека отшумява. Радостта от живота се възвръща и се връщаме към нормалното си ежедневие, в което можем да се справяме с предизвикателствата не с паника и стрес , а с увереност и спокойствие.

Друг много съществен момент в работата с паническите атаки е дишането. Повечето хора дишат повърхностно, на пресекулки, някои дори почти не дишат. Така енергията на тялото е блокирана, концентрирана е предимно в главата и тялото е стегнато и контрахирано. Ние трябва да се научим да дишаме отново. Онова дишане , в което първоначално изпълваме корема с въздух, след това го пренасяме към гърдите, и след това шумно издишаме като избутваме въздуха обратно да премине през цялото тяло. Така се получава една вълна която разпределя енергията ни в цялото тяло, а не само в отделни части и се отпускаме максимално. Едно просто упражнение ,което можем да правим всеки ден и което помага много в борбата с паническите атаки, т.н. „дишане корем-гърди“.

Друго важно и просто упражнение е да подскачате или клякате в момента, в който паническата атака ви връхлети. С това вие отново раздвижвате и разпределяте енергията в тялото си и атаката постепенно отшумява. Разбира се и методи като йога, медитация, активен спорт, разходки сред природата също помагат в преодоляването им.